Посадих кафява малка семчица
със сложно, завързано име - Албиция -
в дърво да се превърне във времето,
на живот от ръката ми крехка орисана.

Посадих аз още семчици спящи,
за живот под слънцето мечтали,
във земята тръпнеща, чакаща -
живот да даде на своите рожби заспали.

Поникнаха моите семчици, поникнаха,
любопитно загледани в слънцето,
над земята кърмилна надникнаха,
с надежда замечтали за бъдното.

Раздадох на хора, за земята загрижени,
стъбълцата им крехки и нежни,
всеки ден търпеливо за тях да се грижат,
да ги превърнат в прекрасни дръвчета.

Не знам аз къде са пораснали
семената кафяви, тогаз посадени
във земята добра от ръката ми,
но, знам, ще си спомнят те вечно за мене.

04.03.2010 г.