Аз нося безмисловното умение
да пъпля край живота ви на пръсти.
Аз търся лъчезарното търпение
да вкусвам от небивалици тлъсти.
Аз, винаги безкрайно лаконичен,
оголвам слепоочия студени.
След разума, фатално - романтичен,
подскачат празните дилеми.
Да би могло наивно да се вярва,
съдбата е на другите различна.
Изострената тъмнина опарва.
Тъй често светлината е комична.
Наздравици ехтят като фанфари.
Наистина ли водят свободата?
Танцуват в спомените стари
окови спъващи краката.
Потта се хили по челото.
Парфюмът е лъжовен за душата.
Свободния, забравил за теглото,
не чува болката пролята.
Наистина защо му е да срича
забравени пророчества на луди.
Хей, вижте! Дяволът ли тича
след всяка безпощада... и се чуди.

Марин Лазаров