А някъде
на скала нависнала
над морето от пяна
от ветровете орисана
и над залеза
изгрява арка сребриста

До нея пътека там
няма

И странно е
какво прави
човекът
от дъжд изкован
само на миг
разстояние
От дланите голи
като облаци бели
без да си пречат
минават през арката
тънките птици
души на умрелите
политат надолу
разстилат пътека
на Новото слънце