Като лъвовете в клетка,
нашият народ е жална гледка,
и изглежда примирен,
със съдбата своя всеки ден.
Свикнал да търпи,когато бъде мачкан,
и от чужди и от свои,
затова сега е смачкан,
и предал се е без бой.
Понякога глава надига и ръмжи,
но го прави полугласно,
обаче никой го не чува ясно.
(По-скоро се прави че не чува)
Затова народа трябва мощно да изреве,
и от мизерията страшна да се отърве.
(Дори по-мощно от фефруари 1997г.)
Да събуди на властващите съвестта,
за да направят скоро те така,
че да стане по-добра,
за живеене нашата страна.