Животът ми
Една пътека пуста,
Душата ми е склон
Небесен устрем,
Която с нечовешки скокове
На някъде препуска…
Сърцето ми се ниже монотонно
И в ритъма на чуждото “злокобно”
се лута , като пътник без посока
намерил своята утеха
някъде назад в сумрака…
Душата ми се търси в полумрака,
Очите ми се лутат в шубрака,
А мислите летят към Върховете,
Като далечно непознато цвете…”