думите никога не стигат, Майк когато мълчанието е риза без копчета докато броиш секундите те вече са накъсали мислите и забравили желанието те са реката, която те дърпа към себе си най-добрия начин да се научиш да плуваш е да се отдалечиш от брега
възможностите, Майк са маскирани ограничения сигурността – опитен илюзионист разхождащ се по стъклен покрив студенокръвните сменят кожата си останалите я носят цял живот или изгарят
тишината, Майк е наметало, прикритие или верен приятел най-верният тя не може да те предаде тя поглъща думите, Майк така както реката дъждовните капки
няма окончателен избор, Майк, ако гледаш встрани преднина не се взема с бягане, а с тичане много, много, много крачки и постоянство, което ти смъква кожата но тогава, Майк няма да търсиш земя под краката си