на сенчест фон дъждът се вижда
на светлото прозира той
окото търси тъмното за да съзира
със сълзи дъждовни плаче ли небето
или е в покой
водата е прозрачна но дъждът се вижда
сякаш небето е нечие сърце
забравило душата си нетленна
боли дъждът сърдечен
и умира нейде нечие небе
капки съкровени а дъждът се вижда
не се съзират само ако те болят
не мокрят а изгарят пламъчетата дъждовни
когато е изпепелена
цялата душевна плът