Ако вече си странник,
измисли си любов…
Или смърт.
(Просто вчера и двете ги срещнах…)
Май не ме разпознаха.
Или търсиха теб.
В тази наша единствена вечер.

Тази нощ… тази нощ…
тези улици в мен.
Като кучета, душещи здрача.
С полудели липи.
И дъждът - за рефрен…
Сто любови и смърти познават.

Ако вече си памет…
всичко днес ще се случи –
ще намеря вода за Пилат.
Ще поканя Варава за тринайсети Юда.
Ще търгувам: въже – за земя…

Ако вече си странник,
някак в мене преминал,
надълбоко… в покоя на камък…
Само пътя прегърнал
и засял по браздата
между двете стрелки
снопче памет –
всичко днес ще се случи…
Там с връвчица нощта
ще завърже небе.
От съня ми.