uFeel.me
Знахарят
Автор: yotovava,  13 март 2012 г. в 13:04 ч.
прочити: 204
Когато залезът се срива
на листопада в кроткия самун
и есен, приказно красива,
загадъчно виси над хълма,

встрани от пътя, до чимшира
силует на беловласец строг
кротко привечер се спира,
И досущ наподобява  Бог.

Той шепне нещо на водата
до ручея разгърден слиза
и крачи тих подир сълзата
на мрака с дрипавата риза.

Веднъж продума ми – Не страдай,
съшит е простичко човекът.
Опазиш ли душата млада,
за всичко друго се намира лек

От шепот на светулка раснат
троскотът и киселият трън.
От болестите най-опасна
e заразата да станеш зъл.

Усмихвай се, светлик да блика
в зениците пусни от рано.
Ти в своя дом приший звъника
до вярно, непорочно рамо.

Резци на кърт да бъде дума,
дадена преди да зазори,
когато с дъх и шепот лумват
в изгрева любовните зари

и дипли здрач в дере постеля,
а птиците гласа  си пущат...
С три билки ти не се разделяй.
и шепа сухи диви круши.

    За нас Условия за ползване Бисквитки
    © 2004 - 2024 uFeel.me