StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 166,158
   Потребители: 12,401
   Автори: 4,025
   Коментари: 320,763
   Точки: 2,658,509
   Съобщения: 157,773
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,687

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Знахарят

Когато залезът се срива
на листопада в кроткия самун
и есен, приказно красива,
загадъчно виси над хълма,

встрани от пътя, до чимшира
силует на беловласец строг
кротко привечер се спира,
И досущ наподобява  Бог.

Той шепне нещо на водата
до ручея разгърден слиза
и крачи тих подир сълзата
на мрака с дрипавата риза.

Веднъж продума ми – Не страдай,
съшит е простичко човекът.
Опазиш ли душата млада,
за всичко друго се намира лек

От шепот на светулка раснат
троскотът и киселият трън.
От болестите най-опасна
e заразата да станеш зъл.

Усмихвай се, светлик да блика
в зениците пусни от рано.
Ти в своя дом приший звъника
до вярно, непорочно рамо.

Резци на кърт да бъде дума,
дадена преди да зазори,
когато с дъх и шепот лумват
в изгрева любовните зари

и дипли здрач в дере постеля,
а птиците гласа  си пущат...
С три билки ти не се разделяй.
и шепа сухи диви круши.

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Философска
публикувана на: 2012-03-13
прочитания: 188
точки: 22 (виж далите точки)
коментари: 3 (виж коментарите)
препоръчано от: 13 (виж препоръчалите)

Вход