Все по често нямам време
да се обърна,тръгвайки нанякъде.
Често в бързината не дочувам
воплите донасяни от вятъра.

Случва се дори и да забравя
откога вървя и накъде отивам;
случва се назад в прахта да лазя,
спомените бледи да събирам...

Страшно е когато се завръщам
и няма кой вратата да отвори...
Тогава само спомени прегръщам
и сядам да поплача вън на двора.