Защо и слънцето зад облаци се свива,защо нерадостно веч’ пеят птиците?Защо душата тайните си скрива?Защо са нужни нам войниците?...
Защо дъждът е тъй умислен,защо реките плачат с черни сълзи?Защо земята тровим без да мислим?защо и времето лети тъй бързо?...
Защо наивен си, когатоне криеш подло своите въпроси?Защо нормално нещо е лъжата, а истината е принудена да проси?...
Защо във мене да остава, когато нещо ми тежи?Защо човек жадува слава-кажи ми, Господи, кажи !?
Защо ли залезът е тъй самотен,защо тъга навява с красотата си?Защо след тежък ден работеннамръщен се прибираш у дома си?
Защо понякога най-близките тидържат се с тебе като с непознат?Защо дребнави личности са в листитеи като слепи хората след тях вървят!?
Защо и автобусът закъснява, когато най ти е необходим?Ще каже някой - така става -че Мърфи е неоспорим...
Защо от малки трудим се усърдно, защо уроците със жажда учим?А на опашката за безработни съдницибезпомощни стоим и сучем?
Защо човек – ей тъй – принуден е от немотия да краде?Вас питам, хей – държавници “отрудени”къде е изходът, къде?!...
Защо безжалостни палачи търгуват днес със съвестта си?Защо безчестието гордо крачи,а честността се свива у дома си?
Защо несигурни са днес децата ни?...защо въртим се тъй – в окръжност?...Защо угрижени и мрачни са лицата ни,защо и стиховете ни са тъжни?...
Защо илюзия е щастието вече?Безцелно лутаме се – жалки плъхове!И няма оправия – няма я, човече.Но стига!!!... Стига толкоз... Млъквам.
За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2024 uFeel.me