Замлъкна старата стряха
на бащиния дом.
Въздъхна уморено... и посърна.
Там никога не ще да струпат
вече своето гнездо
и да отгледат малките си
лястовиците...
Напролет ще е натежала от капчуци -
болезнени стенания на дъждове.
Остатъчните ледени висулки
ще се стопят, но... само толкова.
А после лятна жега пак ще ги изпепелява.
(Прогнили челките, от влагата навярно.)
И ще мълчи все по-упорито стряхата.
След толкова прелюдии от ходове и грешки.
И старите на прага ще присядат.
Очите им към портата надничат скришом.
И тайно, тайно се надяват
оттам да влезе... дъщеря им.