Събираме щастливите си мигове,
подреждайки ги в пъзела - живот.
Избираме ги оби`чно и с трепет.
Извезваме красивото пано.
Един до друг, един до друг... съшиваме
със нишките от нашата душа.
А после... спомените си складираме,
да топлят нас по пътя ни. Съдба.
И хукваме, пак щастие да дирим
от вън на вътре. Грешка е това.
То идва, но и тръгва си защото...
с неверието губим същността.