Като река потичат мислите,
но само мокрите петна оставят
по мокета спомени,
отлагат се и пожълтяват
като вехти снимки, като албума,
които не направихме…
А в светлината на вратата
остава образ на дете,
което на петна ни раздели-
мокри петна по мокета.
Перете си мокета,
хора!