Звезда аз бях на сцена,
пеех джаз - Ню Орлиънс.
Черна рокля, перли греят,
блестяща, приковаваща - магнит.

А той седи на близка маса,
изискан мъж във фрак.
Присвил очи гледа омагьосан,
попаднал бе в моя плен.

А после покани ме при него,
ръката ми целуна, очите му - жар.
Възторжен ме хвали и се радва,
на мен, звезда голяма от сой.

А аз държа си непохватно
и дръзко казвам изведнъж:
- Простете ми , но не съм метреса,
за пари не лягам днеска аз.

А той стъписан и немее
и говори вече с рязък тон.
Очите му притъмнели - облак,
лицето му червено - рак.

- Не ви разбирам, извинете,
във вас видях аз дама - диамант.
А вие за каква се взехте,
за платена жрица ли, парцал.

Извиних му се, от срам потънах,
но при нас в България така е.
Когато някой те заплюе,
в леглото иска, тигрица да играе.

07.03.2008
ДЖУЛИЯ БЕЛ