Празни кръстовища с празни коли,

улици празни без смях и искри.

Последна цигара самотно гори,

светофарът напразно червеното скри.

Влакове празни по празните гари,

жив човек няма в площадите стари.

Само мъглата зловещо пълзи

сякаш секундите с присмех брой.

Забравен прозорец, отключен гараж,

разпънат чадър на самотния плаж.

пари кафе в порцелана дори

къде сме се дянали в миг без следи?

Дори барът отваря зловещо чене,

а вчерашен вестник е свил рамене.

площадът, фонтанът и кеят мълчат

в безлюдни алеи ветровете ечат.

Погребани срокове и спомени тежки,

пропуснати мигове в буря от грешки.

А Бог все прощава, затваря очи,

за да станем от вчера ний днес по- добри.

Къде е човекът, нима ослепя,

животът дали като миг отлетя?

Попадна ли в бездна от сляпа мъгла

или обратно броене ще сочи ръба?