В ежедневието потъваме
и течението ни носи.
Един другиго се спъваме -
родени голи и боси,
а после носещи маски
с усмивки ехидни
и хиляди външни oкраски.
Ние бяхме деца -
чисти, невинни, засмени
с неопетнени сърца
и бяхме тъй съвършени,
а как живота нас трансформира
и защо го направи -
защо красотата тъй фалшифицира?
Животът - тази лоша машина -
чистотата взема в детето
и го прави гадина.
Маска грозна той подава
и лъже детето, че е красива -
правосъдие уж той раздава,
а след време разкрива истината сива.
Злоба в детето живота засява -
отстрани той наблюдава
и по-късно вина му вменява.
Ако се разровим в нас дълбоко -
там където е детето
ще открием делото жестоко
и осъзнаем колко много ни е взето!!!