StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 166,190
   Потребители: 12,400
   Автори: 4,025
   Коментари: 320,848
   Точки: 2,658,811
   Съобщения: 158,372
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,686

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Животът е светулково примигване

 

Една светулка лази по ръката ми
и синята ми вена изучава.
Примигва светлинката и поклаща се
и тъжните ми мисли осветява.

Тя може би ме мисли за планета
незавоювана и ничия земя.
Когато покоряваш неизвестност
до колене е морската вода.

Да бе калинка можех да я питам
за вярната посока на късмета.
Ала мълча, дори почти не дишам
да пазя красотата на момента.

Какво ли е, ръката ми за нея-
една мечта или пък просто път?
Примигва светлинката и бледнее
щом лампите над мен се задържат.

За нея светлината е умиране,
че мракът подчертава красотата и.
И всеки неин полет е кодирано
послание към кратките ни страсти.

За мен обратно. Мракът е убиец
на жаждата за полет към небето.
Но тя пълзи по мен. Не ме разбира
(Как астронавтът би разбрал планета?)

Почти невидима, под уличната лампа
(по скоро заприлича на муха)
Направих крачка в тъмното към мрака
и тя се осъзна и отлетя.

Планетата и нейния спасител
отново са в  различни светове.
Животът е светулково примигване
в огърлица от тъмни часове…

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Философска
публикувана на: 2019-09-29
прочитания: 55
точки: 15 (виж далите точки)
коментари: 7 (виж коментарите)
препоръчано от: 10 (виж препоръчалите)

Вход