Начало
Творби
Автори
е-издания
е-книжарница
Истории
Лексикони
SMS-и
Други
Начало
Главен индекс
Регистрирай се
Нови творби
Нови автори
Нови е-издания
Издатели
Стани VIP автор
Кой е Online?
Статистика
Произведения:
163,797
Потребители:
12,355
Автори:
4,000
Коментари:
314,214
Точки:
2,654,430
Съобщения:
159,760
Лексикони:
4,494
Снимки:
10,791
Следете ни в
Творба - информация
Живота си плета
Откакто майка ми ме е родила,
изминаха седемдесет и пет лета.
Над мен съдба гнездото си е свила
и аз под нея - цял - живота си плета.
Е ден, и нощ плета и го преплитам
с усуканите чувства на конец.
Плета и за размерите не питам
кога ще свия крайна бримка за венец.
Плета го денем все със двете куки,
а вечер често го преплитам със една.
И честичко попадам на сполуки -
късмета слагам непременно на везна.
Но идва ред конеца да се свърши
с недоплетена и плетката - живот.
Тогава формата ще се прекърши
и ще премина вероятно в друг живот...
<< предишна творба
следваща творба >>
гласувай за творбата
|
добави в любими
|
изпрати на приятел
напиши коментар
|
открих грешка
|
сигнализирай за нередност
свали като txt
|
свали като doc
|
свали като pdf
автор:
apostola
раздел: Поезия ->
Философска
публикувана на: 2018-06-01
прочитания: 98
точки:
11
(
виж далите точки
)
коментари:
2
(
виж коментарите
)
препоръчано от: 7 (
виж препоръчалите
)
Вход
нямаш регистрация?
забравена парола?
За контакти
За СтиховеБГ
Права и задължения
FAQ
Стани VIP автор
Блог