StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 165,127
   Потребители: 12,356
   Автори: 4,000
   Коментари: 318,609
   Точки: 2,662,597
   Съобщения: 155,249
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,794

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Живот след края

Отново тук и пак сама!
В ложето ни няма топлина,
в същата съм празна стая,
в празното едно легло.
Очаквам тялото ти да усетя,
но мираж е само то.
А нощта е тъй мрачна, тъй студена
не желая самота.
Жадувам истински да ме прегърнеш,
да се слеят нашите тела.

Отново тук и пак сама!
Кошмар обсебва моята душа.
Сън жесток, непоносим,
в съзнанието вилнее,
изпълва ме като дим.
Буди ме и ставам!
Ръка протягам да те допра,
но няма те, сама съм,
не усещам ни зрънце топлина.
Проклинам, проклинам таз съдба!

Вече там, вече знам!
Само в мислите ми
двама ще сме с теб.
Не е сън, не е кошмар,
а спомен от трагичен ден.
Пред погледа ми виждам те тъй светъл и смирен-
в портрета на стената окачен.
Черно-бяла снимка,
спомен - това остави ми в света.
Тръгна си, замина, с мълчание на уста.

Вече там, вече знам!
Там, където си и ти си сам!
И време и пространство,
всичко между нас стои,
всяка мъничка частица- всичко ни дели.
Студената земя отне те от мен,
сега в нея сгушен си и нощ и ден.
Вярвам, че ангели над нас ще бдят,
в даден момент, в даден час,
те ще ни съберат.
vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Философска
публикувана на: 2011-07-02
прочитания: 168
точки: 15 (виж далите точки)
коментари: 0 (виж коментарите)
препоръчано от: 6 (виж препоръчалите)

Вход