Дошли сме тук от Космоса просторен -

различни сме и толкова еднакви.

Намираме във вярата опора

и има знак за връщане обратно.

И падаме, и ставаме отново -

пред нас е пътят, пълен с мъдри тайни.

Горим до дъно във живота-огън,

отдадени на всеки миг нетраен.

Жадуваме за свежа глътка нежност,

в сърцата любовта - река прелива...

И тази наша слънчева надежда

ни прави сякаш повече от живи.