StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 162,974
   Потребители: 12,344
   Автори: 3,996
   Коментари: 310,546
   Точки: 2,643,167
   Съобщения: 149,576
   Лексикони: 4,493
   Снимки: 10,768

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Жената – вечност…

Понякога във мене завалява,
целува ме дъждът като дете,
тъгата ми в безкрая разтопява,
превръща ме в усмивка и небе.
Събира мойте атомни кристали,
извайва ме във пролетна дъга,
очите ми безкрайното побрали,
заспиват сред вълшебна тишина.
Във нея скривам своята надежда
за всички неизречени мечти,
към нови измерения отвежда,
копнежа ми за някакво преди,
а там е светло, сладко и горчиво,
сред пясъци следите се топят,
сърцето ми потрепващо щастливо,
се губи сред магичен необят.
Превръщам се във птица и отлитам,
свободна пак се чувствам и горя,
сред облаците до насита скитам,
подобно свещ сред вятъра трептя.
Когато се събудя, се завръщам
във моя дом от слънце и звезди
и пак в Жената-вечност се превръщам,
която със душата си блести.

30.01.2018г.
Елица

 


Какво ме вдъхнови?!

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Философска
публикувана на: 2018-02-06
прочитания: 255
точки: 19 (виж далите точки)
коментари: 14 (виж коментарите)
препоръчано от: 11 (виж препоръчалите)

Вход