uFeel.me
Жарни пътеки
Автор: stormbringer,  21 април 2011 г. в 13:05 ч.
прочити: 390
Понякога стъпвам в гореща жарава,
по тлеещи въглени, съскащи с яд,
дори под дъжда мимоходом минавам
по пустите улици в пустия град,
но слънце изгрява, запяват капчуци
и в светлото къпе се новият ден,
на песен превръщат се пръснати звуци,
а тя, светлината, минава през мен,
минава край мене и птичето ято,
по вятъра носи се птичият глас,
в капчуците пее от радост водата,
която земята поглъща със страст,
трепти и просторът, той сякаш ме вика,
аз търся неминат в пространството път,
а семето малко в земята пониква,
в сърцето горещо на земната гръд
и тя обладава го с обич велика,
с надежда от семето плод да роди,
тя пее земята и плаче, и вика,
и песен без думи през сълзи реди,
тя плаче, ридае и стене от радост,
родилните мъки са сбъднат покой,
познава земята и вечната младост,
и свята утеха след бурен порой...
Понякога стъпвам в гореща жарава,
отдавна разбрал съм, животът е дар,
сега след дъжда мимоходом минавам
в пътеките мои от тлееща жар.

    За нас Условия за ползване Бисквитки
    © 2004 - 2024 uFeel.me