Жигосали сме се сами със Болка -
и телата тленни, и душите -
страданието приели са
безропотно, без съпротива...
Нима като перпетуум мобиле
ще следва ни то - и ще изпива
безжалостно на мислите - дъхът,
на всяка наша крачка - силата?
Разпънати на кръст-замръкваме...
Осъмваме отново за разпъване...
Но... нашият живот единствен тук е -
дарен ни от Небето - вечното,
с човешка обич - в обич
към човека да пребъдваме.