Лято е, знойно лято пече ни отвред!
Отвътре желания жежки разкъсват
душата до дреб,
отвън ни пече огън-слънце -
обществото ни слага във пещ...
изобщо не ни е до смешки...
със мъка долазваме сянка в немощ,
а тялото сякаш безславно умира
и чака прохладната нощ...
Тя, и нощта, е топла, задушна
се мяташ
в безсъние с мисъл дано да заспиш,
че утрото близо е - слънцето иде
и пак ще запали огъня луд...
Дъждът - блаженството наше -
търсиме вече
да ръсне водица и свежест внесе,
на дъжд да мирише е цяло блаженство
подканяме облаци, спускащи хлад...
А лек за душата, как да намерим?
Все търсиме този извечен Покой,
който загубил е още Адама-извечен,
излъган от Ева - да вкуси
забранения плод...