Човекът, без да осъзнава,
живее в свойто недоволство
от детството и чак до края
ругае той съдбата и охолство
мечтае и си мисли, че е рая.
Раят не значи и охолство.
Раят вътре е в душата.
Да имаш светли чувства и доволство
от свършената работа – накрая
със радост ти да си починеш.
Че следващият ден да почне
на чисто, а и по е лесно
сред чистота да правиш нещо –
доставя ти наслада зряла,
узнал вкуса на благоделата.
Защото недоволството в човека
прекарва тънка нажежена нишка,
съсипва тя доброто у човека –
услуга прави зла на Сатаната,
лукаво дебнещ зад всяка крива стъпка…
За пример ний да вземеме децата –
безгрижни, волни птички –
когато свършат със играта
потърсват хляб или постеля,
но без да мислят те за нея!
Да спрем да лакомим за нова дрешка,
коя от друга по-модерна,
кога Земята ни разтърси,
не ще се сетиш ти за нея,
а ще се молиш за живота…