Отпивам капки юнски дъжд,
оловен облак се снишава.
И шепне вятър вездесъщ:
\"Не всичко тъне във забрава\".
Пречистена и по-добра -
трепти душата с тънки струни.
Начало се римува с край.
Останалото е без думи.
Отпивам глътка тишина
и слънце в мене засиява.
Рефрен, огрян от светлина,
шепти за свята незабрава...