Всеки поглед назад в тишината ме пали.
Съска бясна иглата на шивача дъждовен.
С бял конец е съшит моят свят от парцали.
Но копнея в зората пред смирения дом

да ме срещне измит, малко див и бунтовник,
с дъх на прясно сено да ме люби косачът.
Детелините с ярост да струят на греховност
и жълтури да впиват езици в страстта ни.

И да дишам така, сякаш ангелски дъх
е преливал любов над сиротния хълм.
Плъзват сянка и дим по килима от мъх
там където не виждам, но вярвам, че съм.

Всеки поглед назад е последната крачка,
от която потеглям по незнайния път.
Аз съм тук и сега. Като круша дивачка
имам вкус на тръпчиво и не сладня