StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 164,514
   Потребители: 12,362
   Автори: 3,999
   Коментари: 317,637
   Точки: 2,643,774
   Съобщения: 152,693
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,779

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Все някога...

Изпил до дъно чашата с неволи
човекът си избира звезден път
и само на съдбата той се моли,
все птиците напред да го зовът.
Строи си стълба права към небето
във нея вгражда свойта светлина,
а после пак заключвайки сърцето,
към бъдното върви сред тишина.
Една надежда вътре в него тлее
че там във края ще го чака Тя –
една мечта отново ще изгрее
отнякъде под старата дъга.
Усмивка нежна дните му ще топли,
във нощите ще чува дъждостих,
далече ще останат всички вопли,
пред себе си ще каже „Аз простих”,
защото от земята само с прошка
се стига до красивото небе
и зная, че без никаква отсрочка
все някога ще бъдем със криле.

18.03.2018г.
Елица


vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Философска
публикувана на: 2018-03-21
прочитания: 195
точки: 12 (виж далите точки)
коментари: 3 (виж коментарите)
препоръчано от: 5 (виж препоръчалите)

Вход