Времето в мен е неспокойно –
блъскат се мечти и реалност,
събирам тръпнещи спомени,  
подреждам ги виртуално...

„Съмнение” и „Сигурност” се борят.   
А прогнозата е толкова хлъзгава...
„Трябва” и „Искам” непрекъснато спорят.
Елегантно истината се изплъзва...

„Минало” и „Бъдеще” тресат везните.
Многобройни „Как?”, „Нима?” и „Защо?”
хаотично чакат ред на тепиха 
за трудна битка с милиони „Ако!”

И отхвърлям съдбовна обреченост.
Имам право на избор във всеки момент.
Стоплям мислите в дните ледени...
Не давам на времето своя дух несломен.      
                        
                                  © Павлина Петрова