Облякох броня от усмивки.
Излъсках сетне мечът ми Любов.
Поставих го в ножница от нежност,
за битка тежка всякога готов.

Натегнах после лък на добротата,
през гръб преметнах цял колчан мечти,
почистих на Тъга и Страх ръждата,
закърпих в знамето ни дупки от сълзи.

Очаква ме жребецът ми Изкуство.
От стихове тъкани има си юзди,
в очи искрящи, музика се лее,
под грива с дъх на маслени бои.

Могъщ е той, приятел верен.
Най- скъпият от всички може би,
за някои обаче е невидим.
Обичаш ли, сте заедно той и ти!

*************************************

Тъй скоро двама ще препуснем,
по вятъра сред първите лъчи
и нека Правда тържествува.
С надежда все напред! Лети!

А моите врагове беснеят, колят,
с омраза, дива ярост, точат те лъжи,
спотайват се под маски на икони,
а само корист тегне в мрачни им души!
 
За слава аз не мога да воювам.
Победа няма във кръвта пролята,
но никой мен не може ме принуди,
покорен тъй, да приведа главата!

Печална прах дори да ме покрие.
Последен миг! Високо вдигам Любовта!
Сърцето чисто няма веч да бие,
но пълно с мир, прегръща вечността!