Понякога тръгвам назад &ndash; разравям болезнени случки и пътят, до лудост познат, изглежда ми толкова скучен.
Напасвам опити несполучливи до пакости, по детски красиви. Картинките са толкоз обичливи, че се усмихвам&hellip; тъжно-мило.
Коктейли от думи внезапно нагарчат&hellip; Подслаждам ги с трудната прошка. И всички илюзии диви затрупвам със пепелта на горчивите грешки&hellip;
Натежали съдбовно, мигове-знаци ненаситно ограбват покоя&hellip; Но не угасвам в страстта си да търся своя звезда в безброя&hellip;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp; 
&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp; &copy; Павлина Петрова
&nbsp;

uFeel.me

Вместо спокойствие