Ти си свободна, могъща и горда,
моя изпитана воля,
мечът държиш със желязна десница,
слабост громиш и неволя.

Ала така е, защото се вслушваш,
с будни очи наблюдаваш
Висшата Воля как мъдро те учи
ней да се първо отдаваш.

Тя да ти бъде компаса-спасител,
Лъч да ти бъде във мрака,
тя да е тронът, пред който във почит
тихо да свеждаш главата.

Благодари й с признателност чиста,
с устни в нозете й свети,
че ти е дала с родителска обич
своите дивни Завети,

за да си днеска с разгърнати плещи,
за да си тъй лекокрила,
за да си моя надеждна опора,
моя изпитана сила.

                                                                      9.ХІІ.2000 год.