StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 164,474
   Потребители: 12,358
   Автори: 4,002
   Коментари: 316,908
   Точки: 2,656,112
   Съобщения: 152,692
   Лексикони: 4,498
   Снимки: 10,783

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Вик

Денят се шмугна като плъх,
зад ъгъла завърна слисан,
нахапа залеза  до кръв,
превърна болката му в писък.
Като мишена с бодната стрела
отсеченият клон се белна.
Търкулиха се капчици смола.
и с жива жар окади го небето.
А мракът с бинт от кадифе
превърза раната небрежно.
И рукна дъжд, един врабец
настръхнало подреждаше
тресчици, клечките, листата...
Дома му някой бе откраднал.
Озъбен като хищник вятър
фуча сърдит и безпощаден.
На заранта притихна изтощен,
изпра просторът калната си риза.
И го видях, избягало след  плен,
слънцето над покривите слизаше.
И стече се в прашинка светлина
подобно златна пъпка на карфица,
и блясъче след блясък разпиля
в безред разпуснатите си къдрици.
То в шепите си стискаше без звук
едничко кехлибарено петаче
което с болка, свита до юмрук,
успя дървото само да изплаче!

 


vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Философска
публикувана на: 2011-07-24
прочитания: 168
точки: 14 (виж далите точки)
коментари: 3 (виж коментарите)
препоръчано от: 8 (виж препоръчалите)

Вход