StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 166,158
   Потребители: 12,401
   Автори: 4,025
   Коментари: 320,763
   Точки: 2,658,509
   Съобщения: 157,773
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,687

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Видение

На хълма облак. Спира се. Мълчи.
Дали си струва да го тресне
селцето стихнало – две-три врати
с плевни в паяжини и във плесен?

И вълк на хълма. През едно око
гладно преценява тишината.
Ни звук, ни птица, нито пък седло
зимата да може да го яхне.

Комин ли пуши? Може би това
видение е знак за смисъла.
Луната висне като обица.
Зад тополата плешива висне.

Не вижда звярът в облачни недра –
студът прикотка го, успива –
как Господ Бог през тази нощ прибра
последната душа на самодива.

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Философска
публикувана на: 2012-03-11
прочитания: 177
точки: 15 (виж далите точки)
коментари: 3 (виж коментарите)
препоръчано от: 8 (виж препоръчалите)

Вход