Огъват се от вятъра дърветата,
отчупва се понякога и клон.
Отърсва се така изцяло сухото;
остава само годно за живот.
Така е и със хората. Когато
удари ги онази силна буря,
отделят се фалшивите приятели,
остават само верните. Това е.
Когато паднем, тежко повалени
от удар неочаквано застигнати,
Побягват някои - неопечалени,
ранявайки се, други ни повдигат.
Зад тези моменти трагични заставам!
Отсява се всичкия онзи боклук,
който наистина е задушавал,
и се възраждаме сякаш напук!