uFeel.me
Възлизане към същността
Автор: barona39,  9 април 2012 г. в 16:30 ч.
прочити: 422

Все още бродят сенки на жени
в живота ми - превзети и капризни.
Не може някой да ги обвини,
че не преплакват белите ми ризи.

Насън или наяве, в плен тръпчив,
до кост ме покоряват мълчаливо,
но щом избухне пролетният взрив
на вишните, внезапно си отиват.

След тях се вмъква винаги една
жена с притулен чар, със поглед хрисим,
и свлича нишки сребърна слана
от моето сърце. И го разлиства...

... навярно в крехка клончица салкъм,
с която Бог преписва свойте притчи.
Тя идва нощем и възлиза към
самотната ми същност. И я срича.

Но кипне ли в мен свъсено море,
тя дълго думица не ще продума.

В неясен час ръката ми ще спре,
посегна ли случайно към куршума...

    За нас Условия за ползване Бисквитки
    © 2004 - 2024 uFeel.me