Като пъстро виенско колело,

годините въртят се бързо

през зими, есени и пролети…

С мечти за слънчеви лета,

през загуби и щастие нечакано -

върти се въртележката, върти!

Върти се все в една посока:

издига ни с криле на птици

и като камъни ни хвърля долу

в прегръдките на земното притегляне,

за да ни грабне в следващия миг

за новото излитане!

Челата ни със възли се оплитат

и бели снегове валят в косите,

а в светещите някога зеници

се плъзват мътни, есенни мъгли.

И огънят в огнището-сърце

замира бавно, задушен

без  стихналия вятър на мечтите,

довял душите до водата

на оня кладенец вълшебен, дето

жадните за обич спират.

Въртят годините, въртят ни леко

на своето виенско колено…

и може би,  последното „излитане”

не е далече!

А може би очаква ни Земята – Вечната

да ни приеме – семена за посев

със щедри обещания за  жетва,

за всяка птица, по зърно да има,

че синьото небе криле очаква!

1999г., София

Из книгата „Тайнства”