Забързана, поспрях се,
до елата,
заслушах се във птичи гласове,
очи отворих,
зърнах красотата
на необятно, мамещо небе.
Пчели около мен се суетяха
живот кипеше истински.
Тогаз
отпуснах свойто тяло до елата.
Заслушах горски хорове
в захлас.
Морето бе наблизо
и усетих дъха му,
да ме топли отдалеч.
И сливаха се морските прибои
със смехове и глъч,
с човешка реч.
На чайките
от крясъците диви,
разсеях се,
и в миг се осъзнах.
Изправих се,
и със вълни пенливи
се слях.