доза кухо мълчание като сух тебешир по ръцете ми като облачна локва по устните като шепа моментно желание празно като полъх от думи прекършени като лято без край и начало и без усет почти безпределно и сляпо към глухи мечти си отива нощта и деня си отиваме ние и мислим че знаем колко много боли този дъжд опустял безвъзвратно в студените вени на дните погалени с болка