Вярвам в прераждането,

но се питам смутена:

кой тогава се е преродил в мен?

Светица? Мъченица?

Или вещица, изгорена

на клада

в далечен средновековен ден?

Древна царица -

властна, жестока

или пък отшелник,

обречен на Бога?

Пират кръвожаден,

убивал от алчност и злоба

или учен - откривател,

служил на хората?

Алхимик неизвестен

търсил вечната формула?

Горда римлянка,

облечена в тога?

Пророчица? Жрица?

Занаятчия честен

или пък просто човек от народа?

Не зная.

Как да разбера,

щом откривам във себе си

по частица от всички тях?

Аз съм едновременно

светица и блудница,

вярваща,

живееща в грях.

Тъй съм жестока понякога с другите,

сякаш в мен оживява

духът на Нерон.

Друг път изпълвам сърцето си

с обич към хората,

а главата си

с мъдростта на Соломон.

Има минути,

когато отшелникът в мен

търси покой и самота.

Но много по-често

духът на Колумб надделява

и ме подтиква

да търся света.

Тъй се мятам

от крайност във крайност

без да откривам

онази "златна среда".

Вярвам в прераждането,

но може би в тялото ми

този път е само моята

неспокойна душа?!