uFeel.me
ВРЕМЕТО В МОЯ СТИХ
Автор: galenavyrbeva,  19 февруари 2012 г. в 09:53 ч.
прочити: 264

 


Времето


изгонило студа


в стиха ми се спотайва мълчаливо.


Във вените бушува ли кръвта


сякаш младо вино в чашите налива.


В костите му лумнал е пожар


от багри и емоции красиви.


Светлината му е приказният дар-


стенещи сълзи не му отиват.


Времето


в стиха  ми е компас


на преследваните в дяволска тъга.


Спри посоката в самотния си час


и потопи се жаден в капки светлина.


Ако в мигове среднощни спре съня


в пустиня, без живителни простори-


затвори очи и целуни стиха,


в който влюбен вятър пустотата пори.


Времето


в стиха ми е живот-


безумен стон в оазиса на дните.


Ново виждане за вечния ни ход


на вселената ключът, роден в очите!


 


18.02.2012 г.

    За нас Условия за ползване Бисквитки
    © 2004 - 2024 uFeel.me