Времето
изгонило студа
в стиха ми се спотайва мълчаливо.
Във вените бушува ли кръвта
сякаш младо вино в чашите налива.
В костите му лумнал е пожар
от багри и емоции красиви.
Светлината му е приказният дар-
стенещи сълзи не му отиват.
Времето
в стиха ми е компас
на преследваните в дяволска тъга.
Спри посоката в самотния си час
и потопи се жаден в капки светлина.
Ако в мигове среднощни спре съня
в пустиня, без живителни простори-
затвори очи и целуни стиха,
в който влюбен вятър пустотата пори.
Времето
в стиха ми е живот-
безумен стон в оазиса на дните.
Ново виждане за вечния ни ход
на вселената ключът, роден в очите!
18.02.2012 г.
За нас ● Условия за ползване ● Бисквитки
© 2004 - 2024 uFeel.me