Обичам те, се казва ежечасно,
на хора непознати, без лица,
Преекспониране ли е не-ясно,
или е чисто, просто суета...
Прегръдки, поздравления, овации
понякога от чувства океан...
Дали са от сърцето адмирации
или лъжовен дяволски капан...
Измислен свят, измислени сюжети,
с реално - нереални правила...
Живеем, сякаш, тайнствени комети,
на километри сме от същността...
От топлата прегръдка от сълзата,
от истинския поглед над света.
Със отчуждение... плащаме цената,
на таз технологическа война...
Със виртуални чувства и усмивки,
сърцето капсуловаме уви...
Живеем скрити в хубави обвивки,
а вътре всъщност раната кърви!
Самотен свят с самотни малки хора!
Това е този двадесет и първи век!
Печален факт, със мелници се боря
но аз съм просто... мъничък човек!