ВЕНЦИ

-Здравей, аз съм Венци -
така ми каза и се засмя.
Том Сойер, лице с лунички
и с очи-възторг ме заля.

Беше на десет а ми казваше Джу
и все по-мен странно вървеше.
Умът пъргав, остър бръснач
и все ми разказваше за своя живот.

Обувките пробити, пръста му стърчи
а той очи от мен не отделя.
Ден след ден и вече приятели
говорихме за какво ли още не.

И ето го лети със скейборда
крещи - Виж ме Джу сега...
Аз изтръпнала се провиквам
- Ще се претрепеш ей, хлапе

Странно хлапе, любимо, обично,
ризката  разтвори и гледам.
"Ян Бибиан", подарък от мен
до сърцето си с него носил.

28 04 2009
ДЖУЛИЯ БЕЛ