В зеницата на Любовта

се сгушвам - мъничка прашинка.

Със съвършена простота

прииждат думи непреминали.

Когато си немилостив

изгубваш Божията милост.

Душата ти е строг статив,

показва всичко що е гнило...

Тя в следващото си селение

ще има блясък със картините,

ако кипи кръвта във вените ти

с една искрица през годините.

Мъглявините в необята

прикриват трудно светлината,

ако от теб е разпозната

и те изпълва със загадки...

В зеницата на Любовта

сърцето ми се обновява.

Оставя нещо под черта

и пише стихове наяве.

Радостина Драгоева

09.07.2013 г.