Приглеждам си те, мое тленно тяло,
но не дотам, че да се съкруша,
дочуя ли внезапно в ден нечакан
на смърт или на болести гласа.

Решила ли е Кармата премъдра,
за мен ще бъде все еднакъв дял
и залъкът, напукан от несгоди,
и яхтата край замъка ми бял.

И в първия, и в следващия случай
на теб ще гледам някак отстрани.
Не се сърди: на тяло да заложа,
би значело да нямам бъднини.

Живей със мен, но без да ми се месиш.
Не искай много, скромно ми бъди.
И нека нещо важно те подсетя:
духът ми, знай, юздите ти държи.

                                                                      8.ХІІ.2000 год.