Във чашата... утайка от кафе
рисуваше съдбата набраздено.
Със щрихите от моето сърце,
четеше бъдещето отредено.
Тя пътища проправяше с финес,
прескачаше бодливи бариери,
предричаше успехи и прогрес,
загърбила лъжовните химери.
До дупки черни слагаше цветя,
до белезници - бели пеперуди,
реки течаха, пърхаха крила...
Редеше съдбоносни изумруди.
Два гълъба прегърнали нощта,
гальовно свойте човчици допрели,
мечтаеха, не края на света,
а любовта, по общи път поели.
Във чашата, утайка от кафе
гадаеше живота непревзето...
Но само вярата в едно сърце
е символът за сбъдване, ключето.