Душата ми е развален компас...
от всичките възможни пътища
най-дългия и трудния избрах,
по него да вървя уверена.
По жицата от мислите крилати
токът спираше понякога секундно-
оглеждах се, ослушвах се,не знаейки
сънувам ли или съм будна.
И стисках здраво жицата в ръцете си,
че ще я поправя бях все тъй уверена,
и вля се ток през пръстите във вените,
кипеше в тялото с високо напрежение.
Сама така избрах си да живея,
без да спирам, все горя,но и греша,
често падам, но изправям се все водена
напред от боен дух в тяло на жена.