Израстна от земята стръкчето трева

огледа се наоколо и погледа му спря в цветята

и клюмна то навеждайки глава,

а по стеблото крехко сълза се пръкна от росата.

Искаше му се да има нежен аромат

с който пчелите да привлича,

а цветовете му над всичко да блестят

като бижутата на някоя знаменитост.

Цял ден стоя самотно и незабелязано

като зрител в ъгъла на задния ред.

Чувстваше се от съдбата си забравено

и оплакваше жално своя лош късмет.

Нощта се спусна тъмна и потайна

и покри със своята пелерина цветовете.

Тревичката изправи се и жадно

попиваше магията разпръснала се от небето.

Звезди мъждукаха надвесили се над земята,

стария щурец захвана любимата си песен.

Стръкчето трева погледна пак цветята,

усмихна се щастливо. В тъмнината се харесваше.