В поквара и хаос, войни и заблуди
затъва човешкият род векове,
малцина са тези, които се будят
да питат и търсят, какво ги зове.

Дългът неизпълнен си чака героя ̶
юначния рицар ̶ вестител на мир,
човека решил да се хвърли във боя
и в бъдеще сам да си бъде пастир.

* * *

Сред тъмните сенки, в мъгливия здрач,
летеше безсрташно митичен Пегас.
В борба с ветровете, понесъл Ездач,
те търсеха пътя към кралството „АЗ”.

Пророкът бе казал: „Пътеките две са,
а изборът трябва да дойде от вас,
така че дотук ще е мойта намеса.
Вървете... и слушайте вътрешен глас!”

Достигнаха лесно до двата сокака,
но никой не чуваше никакъв глас,
а нямаше време сега да се чака,
та рече виделият много Пегас:

„Едната е с тръни, а другата чиста,
пък знаем, че трудно се стига дотам
и трябва да срещнем пазачите триста ̶
съвет за трънливата смятам да дам.”

Ездачът изслуша крилатия кон
и мъдрата мисъл за своя прие,
защото отново тя бе в унисон...

...Към острите драки тандемът пое.

Бодли като саби отваряха рани,
от време на време се чуваше вик ̶
умора, съмнения, кожи раздрани,
но те не отстъпваха, нито за миг.

Задъхани стигнаха китна поляна,
починаха, пиха по глътка вода,
приготви Ездачът двуостра стомана
и скоро забродиха в гъста гора.

От нищото сякаш двуметров изскочи,
подобно скала се издигна пред тях,
към двамата с поглед убийствен посочи:
„Дотук, господа! Аз съм Първият Страх!

Оръжие ̶ даже не смейте надига!
Светия безжално дори бих убил!
По тази пътека далече се стига,
но тук и сега да ви спра съм решил!”

„Щом сме пред теб, значи връщане няма!” ̶
викна Пегасът и хвръкна напред.
Биха се час и след кървава драма
колосът беше студен, като лед.

Отдих минутен и пак към целта си
те полетяха сред облак от прах.
Колко ездачи със свойте пегаси
биха преминали Първия Страх?!

Вторият Страх беше също огромен,
с пика и щит бе достоен отпор,
ала и той се превърна във спомен,
щом на гърдите му зейна отвор.

Трети... Девети... Шейсет и четвърти...
Измина година, а нямаше край,
но никой от тези не беше безсмъртен,
така че се търсеше само колай.

И все по за кратко (от опита в боя)
надвиваха всеки изпречил се Страх,
а малко преди да настъпи покоя
хвърчаха глави след едничък замах.

Поредният падна и те продължиха,
но скоро не срещнаха други пазач,
след седем години те май победиха ̶
митичен Пегас и безстрашен Ездач!

Но онзи оракул тогаз бе добавил:
„Търсете във замъка снажен Човек!
За своята мисия той е забравил,
а вашият разказ е нужния лек.”

На връх, в планината двореца съзряха ̶
на остра скала с непристъпен наклон,
но двамата смели герои летяха ̶
за лесно изкачване няма резон.

За тяхна почуда, пристигайки горе,
видяха изцяло отворен портал.
Ездачът прошепна: „Или за декор е,
или страх Страхът е вече набрал?!\"

Мълчание гробно. Прибраха се всички.
Остана единствено някакъв мъж ̶
висок, синеок, със сребриста брадичка,
когото Пророкът описа надлъж.

„Какво, господа, ви доведе дотук?” ̶
попита мъжът и посочи Ездача.
„Дошли сме за теб, господарю, неук ̶
изпратени бяхме с просветна задача.”

Разказа Пегасът история кратка,
за хаос, заблуди, войни и поквара,
за всяка получена дяволска пратка,
за всичките роби под бича на звяра,

за мъдрото слово на древните книги,
че никой за никого вече нехае
и той е Героят, призван да спаси ги,
а тяхната битка ̶ за него била е.

Човекът разбираше странните гости
и вече желаеше всичко да зърне,
съмнения имаше (може би доста),
но споменът беше решил да се върне.

След всяко изложено в разказа слово
узнаваше кой е, градеше насока
и тъй, той, намерил си пътя отново,
бе скоро очи във очи със Пророка:

„Мнозина са дирили кралството твое,
малцина са минали Първия Страх,
човекът достигнал до теб е достоен,
та даже и аз коленичам пред тях.

С крилатия кон и Ездача безстрашен
сте вече троѝца, но знайте от мен:
Не сте ли единни по пътя си прашен,
не ще победите ̶ ще паднете в плен!”

Пегасът погледна Ездача и рече:
„Със радост приемаме него сред нас!”
Мъжът се усмихна и кратко отсече:
„Готов съм да стана от цялото част!”

И бяха до края си тримата ЦЯЛО,
победи удържаха в битките с Мрака,
посочиха път с осветено начало
и грабна в ръцете си всеки кривака.